Железния светилник - образът на Султана в поемата на Талев

Тетралогията на Талев (“Железният светилник”) разказва за съдбата на най-изстрадалата етнически българска област – Македония. Историческите събития са пречупени през светогледа на хората, които ги преживяват и се случват в живота на различните поколения от рода на Стоян и Султана Глаушеви.
Твърдостта на българката е моралната опора на рода в робското време, а Султана съчетава в себе си трите основни стереотипа на женския образ, преминава през всички етапи от живота на една жена – първо е мома, “люта и горделива”, като иззидана от мраморен блок, после става майка и дава живот на осем деца, за да дочака смъртта на преклонна възраст, след като я е срещала многократно и веднъж вече сама е влязла в нейната роля. Заедно със Стоян тя застава сама срещу целия свят, превръща се в нарушителка на патриархалния ред. Султана прегазва законите на родовата традиция, въпреки съпротивата на преспанските чорбаджии се жени за селянина Стоян. Нейната постъпка отеква като истински гръм в тихия и еднообразен живот на града. Решително и твърдо Султана брани правото си на лично щастие, на семейство и деца. Поведението на Султана е стремежът към безсмъртие чрез продължението на рода. За Талев – художника, Султана е не само рушителка на една остаряла традиция, но в по-нататъшния ход на повествованието самата тя става пречка, задръжка на новото. Димитър Талев обаче долавя, че духовното пробуждане и израстване, навлизането на новото става трудно, придружено е с много драматизъм и трагизъм, но все пак то си пробива път чрез живи човешки съдби, чрез страданието на хората. Образът на Султана съчетава всички лица на жената, представени в романите „Железният светилник – тя е нарушителка на патриархалният ред, но и пазителка на домашното огнище, преди всичко съпруга и майка, но и милееща не само за родовото, но и за родното.
За победата на светлината Султана трябва да отгледа Лазар, а заради родовата чест на семейството трябва да прати на смърт дъщеря си. След нейната смърт тя видимо се променя. Султана не е някакъв демон, който умъртвява децата си без угризения, без да изпитва страшната сила на греха. Тогава тя влиза в конфликт с най-близкия си, със снахата. Авторът противопоставя двете жени по един великолепен начин: срещу властната, сурова и непреклонна воля на възрастната жена се възправя с мекота и изящество красивата Ния. Султана е защитничка на старите, утвърдени и доказали ефективността си с времето и поколенията модели на поведение, то Ния е тази, която търси собствен път, съобразявайки се с реда, но зачитайки преди всичко чувствата, която обича красивото, а не практичното.
Димитър Талев показва Султата като жена, която прекрачва граници и разбива норми и клишета, доказвайки, че жената не е просто майка и закрилница, съпруга и възлюбена, а има собствено, индивидуално достойнство, различно от понятието за родовата чест и нравствена норма. Достойнство несъизмеримо с пари или професионален престиж, а само и единствено с любовта, която получаваме, но и която даваме. Това е истинската съдба на жената – да обича.
Защото любовта решава всички проблеми, независимо дали принадлежат на бита или на старото или на новото, на традицията или на сърцето.