събота, 30 юни 2007 г.

Христо Ботев (11клас)

Пътят на човека от робството към свободата в " Хайдути" от Хр. Ботев
Изпрати на приятел

Времето, в което Христо Ботев живее и твори, е време на националноосвободителни борби, патриотични страсти и просветителска дейност. Това неизменно се отразява и върху Ботевите произведения, а като се отчете и душевният патос, който той носи, резултатите са двадесет стихотворения, които- въпреки малобройността си, успяват да поберат в себе си всички ценности, които българският народ изповядва. Един от най- възвишените идеали, които ракрива поезията на Ботев е свободата, но не формалната, политическа и икономическа свобода, а тази на личността. Противоположност на свободата е робството, а духовното израстване на нацията и на отделния човек се явява единственият възможен начин да се преодолее робското мислене. Свободата трябва да се възпитава у децата, защото тя е подобна на песен и ако се намери един- единствен човек, който да я запее, то тя ще се разпростре из цялата българска земя. Като ярък пример, обисуващ именно този път, който човекът изминава от робството към свободата, стихотворението " Хайдути", написано няколко години преди Освобождението, разкава историята на Чавдар войвода. Творбата започва с прослава на Чавдар, чийто образ се яввява събирателен за всички хайдути, борели се някога за справедливост в българските земи. Техният земен път е бил кратък, но дотатъчен да пожелаят свободата, да се борят за нея и с това да прославят името си("Я надуй, дядо, кавала,/след теб да викна- запея/ песни юнашки, хайдушки,/ песни за вехти войводи-/ за Чавдар страшен хайдутин,/ за Чавдар вехта войвода...") От друга страна, построяването на текста като диалог, в който поетът се обръща към непознат за читателя "дядо", допринася за автентичното звучене и подтиква към отъждествяване с "дядото", което от своя страна спомага за осъществяването на непряк диалог между четящия и лйрика. В тези начални строфи Ботев прославя и майката, която е и родина, като дарителка на живот и оттук- на свобода, т.е. с раждането се дава свобода на душата на войводата, която преди това е била някъде в отвъдното, за да може той да избави родината си от робството( "какви деца е раждала,/ раждала, ражда и сега/ бъкгарска майка юнашка;/ какви е момци хранила,/ хранила, храни и днеска/ нашата земя хубава!" ) Пътят към свободата е свързан и с осъзнаването на робството, а също така и с личния избор на човека. Ботев вярва, че не е възможно един човек да се избави от своя поробител, ако не го желае истински и ако не го смята за необходимо. За поета свободен е онзи, който има смелостта да въстане срещу неправдата и не би се примирил с нея (" Пък, който иска, та тегли-/ тежко му нима ще кажа?/ Юнакър тегло не търпи") В "Хайдути" се разказва и за живота на Чавдае хайдутин. Чрез нея читателят проследява духовното развитие на войводата- как от овчарче той се превръща в приемник на баща си. Върпеки, че майка му го е дала да работи, "по чужди врати да ходи", волната му душа го отнася в планината (" При татка искам да ида,/ при татка в Стара планина;/ татко ми да ме научи/ на къвто иска занаят...") Мотивър за песента е водещ в цялото стихотворение. Поетът отъждествява песента със свободата- от една страна тя, песента, е нещо традиционно за българския народ и показва патриотичната привързаност на Ботев към България. От друга страна тя е нещо, за което няма граници- тя се лее свободно "по планини и поля", "при моми и момци", "по сборове и седенки". Тази песен е песен на свободата. Пътят, който човекът изминава от робството към свободата е дълъг, но е той е крайно необдохим- само чрез него България и българският народ могат да просъществуват.





***
Нравствено изстраданата свобода ("Елегия", "Моята молитва", "Борба")

Прочитайки творбите на Христо Ботев, всеки читател се влюбва в стила и похвата на автора. Той завладява със своята прямост, непримиримост и вникване в същината на проблема. Идеите, за които пише Ботев отразяват робската действителност. Те показват чувствата и емоциите, които вълнуват душата му.В "Елегия", "Борба" и "Моята молитва" се застъпва мотивът за изстраданата свобода, за трудностите по постигането й, за неистинните й идеали и подбуди на духовенството. И трите стихотворения звучат с елегична нота. Дори първото носи името на този стилв литературата : "Елегия". В него лирическият герой сякаш води диалог с народа(в началото), който се превръща в монолог, тъй като самият той представя робската картина. Открояват се ясно двете линии на робската същност - на покорните османолюбци - "слепци с очи", и на будния народ, над който тегне гнетът на игото. Чрез обобщаващото "народа" се показват българите, които макар и покорни са будни духом. Застъпва се мотивът за лицемерието, което се визира в образа на духовенството и чорбаджиите. Чрез "Елегия" Ботев описва личностната си позиция относно свобода, която трябва да бъде изстрадана. Краят на творбата препраща към борбеността и жаждата за духовна и физическа свобода. Така Ботев завзима вниманието на читателя и прави логически мост с "Борба". В стихотворението се усеща присъствието на елегически похват. Чрез него авторът пресъздава страданието и неизбежността му по пътя към свободата. Както и в предходната, така и в "Моята молитва" авторът отново загатва за паралелните светове на българите страдалци и на паразитно съществуващите такива. Чрез епитетите "мрачен", "тежки", "злобна" авторът внася допълнително чувство за тъга и страдание. Метафорично изказаното "хомот да влачи" също препраща към мъките, с които се понасят трудностите на стремежа към свобода. Целта на автора е не само да покаже теглото на народа през определен етап от съществуването му. Чрез внасянето на идеята за цикличност(чрез "младост минува", "Тъй върви светът!", "вечно тук преминува", "зло безконечно") Ботев показва метежността на преклонението пред робството. Той разкрива подбудителите на това покорство, които затварят очите на народа и му пречат да върви към освобождение - "лъжи святи", "свещена глупост". В продължилото пет века иго българският народ е трябвало да понася не само "обществения мъчител" от страна на турците, но и "вълците в овчи кожи" - духовенството. Затова Ботев написва "Моята молитва". Тя изобразява пламенния трепет на будната и борбена душа, жадна за свобода. Чрез "Моята молитва" авторът показва открито истинската причина за страданието по пътя към свободата. Стихотворението не отрича Бога творител. То отрича косвено неговите проповедници, които с лъжливите си учения замъгляват разума на народа. Първите шест четиристишия показват божествената сила, към която не е отправена молитвата на лирическия герой. Чрез тях Ботев стеснява границите на представата му за неговия бог. Борбената му натура отрича бога на лъжците и духовниците, защото този бог не помага на българския народ, а само забавя борбата му. Ето затова свободата на "селяците" е изстрадана - защото те трябва да се борят не само с материалния поробител. Те трябва да преодолеят влиянието на зас! лепяващата божествена сила. Тук се сблъскват земното със святото. В годините на робство единствената опора на българите е тяхната вяра проповядвана от лъжедуховници. Затова борбата на Ботев срещу тяхното вероучение за страх пред Бога и примирение пред поробителя става напосилна. Ботев се прекланя единствено пред Бога на разума. Той изгражда тази представа за него със съзнанието да възпламени реалната цел на народа. Той не се примирява с апатичното подчинение и иска борба и защитаване на нравствеността. Самият бунт трябва да започне във всеки поотделно. Всеки трябва да се откаже от удобното, но НЕ-осигуряващо свобода, примирие. Борбата започва в душата на личността и намира отражение в борбата на целия народ. Чрез трите стихотворения Ботев създава представата за робска България. В нея всеки отделен човек започва борбата за свобода от собствената си нравственост и трябва да изстрада отричането на Бога на покорството и примирението. Затова Ботев възпява силния и красив народ, поел по пътя към освобождението, това освобождение от лъжлива вяра. С право Ботев е наречен гений на българската литература. Трите стихотворения от голямото литературно богатство, което оставя, представят борбата на лирическия герой със заразата, заплашваща целия народ - слепота за истината. Пламенната борба по пътя към освобождението е съпътствана от лишения(от облагите) и страдание, породено от желанието за запазване на чиста нравственост.

Няма коментари: