БЕРМУДСКИ ТРЪГЪЛНИК
Той е уловил в океана много самолети и кораби , екипажи и пътници са изчезнали по неизвестни причини.Щто за странна и зловеща сила действа в този район?
"Полет - 19" На 5 декември 1945 год. в 14 часа и 10 минути пет торпедни бонбандировача четеринайсет летци излетели от бъздушната база Форд Лодърдейл към най-голямата загадка на авиацията за всички времена. . Летците трябяало да бъдат петнаисет, но на един от тях по неизвести причини му било разрешено да отсъства от учението. Ескадрилата била водена от лейтенант Чарлз С. Тейлър ,потеглила по направление към Бермудските острови. Самолетите , в които имало гориво за около 1000 мили. Трябвало да прелетят 160 мили право на изток, 40 мили на север, и след да се върнат на базата. Всичките 14 летци загинали и никога нямало да се завърнат. Освен това странно изчезване , интересно е , че изчезват и двата са молета , които са изпратени да търсят самолетите от "Полет-19".. Таинствени огньове и странни аварии донесли името на това място - "триъгълник на смъртта", Много векове пътешественици внезапно попадали в това тайнствено място на свирепи ветрове. Още Кристофор Колумб, оказал се в тези части на океана, записал в своя корабен дневник, че екипажа видял във водата особенна, излъчваща светлина пяна. Това явление се наблюдава и сега . Понякога това светене е толкова силно, че то може да се види даже от космоса. Американските астронавти от "Аполо-12", докладвали, че виждат необичайна светлина излизаща отБермудския триъгълник. Всички прибори , като че ли полудели - стрелките на компасите, локалните прибори. Явления в Бермудския триъгълник - бързото течение Голфстрим, и не обозначените на картата в тези части наАтлантическия океан подводни каньони , и силните штормове, които започват внезапно. Бермудския треъгълник е едно от двте места на Земята , където стрелките на компаса показват не магнитния полюс на нашета планета. Вследствие на тово сега и самолети могат да се движат в неправилно направление. Возможно е да се странна картина - риба, плаваща върху брюхом. Ричард Вайнер, автор на популярната книга "Дяволския треъгълник", написал: "Там протичат мистични, странни явления, аз вярвам, че те не винаги могат да бъдат обяснени с грешки на хората, приборите и магнитни аномалии". Мнението на експертт а по НЛО Джон Спенсър е написана в книгъта "Предверие на исчезванията", той казва, че в океана основали своя колония пришълци от космоса. "За своите научни изследвания, те изсползват кораби, самолети и техните екипажи."По време на един полет на американски бомбардировач пилотът казал : "Те изсчезнаха ."Радиолюбителите, чули по радиото гласа на един от пилотите на изстребител на ВВС на САЩ : "Не те преличат на нас - те преличат на пришълци от космоса". Винсент Гадисом, американски писател, автор на книги за морските тайни написал: "Направете линия от Флорида до Бермудските острови , после към Пуерто Рико и обратно към Флорида . В този триъгълник са снанали болшинството корабокрушения". Колкото и да се изпише, загадката на бермудския триъгълник няма да баде разрешена , но аз ще ви запозная с някои от по-интересните мистерии станали в "Триъгълника на смъртта"
Автор Аззз ( Пепи ) 17 Apr 2006
На 17 ноември американският конгрес почете паметта на 14-те пилоти, които преди 60 години изчезнаха безследно край Бермудския триъгълник. Изчезването на петте самолета „Евенджер” на 5 декември 1945г. остава едва ли не най-голямата катастрофа, случила се в района на Атлантическия океан. Именно след това събитие историите за „триъгълника на смъртта” добиват популярност в печата. За първи път словосъчетонито "бермудски триъгълник”е използвано от американеца Е.Джонс, издал през 1950г., брошура с това название. По-късно през 1964г., Винсент Гладис, считан за „автор” на термина, публикува статията „Смъртоносният бермудски триъгалник”.След това книгите за загадките на Бермудския триъгълник, започват да излизат буквално една след друга. Но фурор предизвиква книгата на Чарлз Беритц „Бермудски триъгълник” за 140 случая на тайнствени изчезвания в този район на океана, излязла през 1974г. и многократно прездавана. В книгата си Беритц предлага няколко версии за случилото се е „Евенджер”-ите. По негово мнение самолетите са преминали в друго време и пространство. Но любимата на Беритц версия е, че пилотите са последвали сигнал на жителите на Атлантида. Достоен противник на Беритц се оказва Лари Кюш, който се опитва да намери разумно обяснение за изчезналите пет самолета. Неговото изледване се основово на 400 страници отчети на специалните комисии по разследването на инцидента.. Версия №1. Съгласно този версия на 5 декември 1945г. бил заплануван учебен полет, заради който самолетите били длъжни да се върнат на север. В 14:10 те излетели и се отправили на полет, който трябвало да продължи 2 часа. Всички прибори били в отлично състояние, времето било прекрасно. В 15:45 , когато самолетите трябвало да бъдат недалеч от базата, диспечер получил съобщение, че положението на „Евенжир”-ите е аварийно. Командирът съобщил, че летците не виждат земя и е невъзможно да съобщят координатите си. От командния пункт казали да следват запад, но Тейлър отвърнал, че се случва нещо странно, не са състояние да определят къде е запад, приборите не работят, даже „океанът изглежда не така, както обикновено”. В базата недоумявали, защо опитните летци не могат да се ориентират по слънцето. В 16:35 постъпило съобщение за относителното местоположение, но връзката окончателно прекъснала. На пилота се преписват думи за извънземни.Версия №2. Книга на Кюш, основаваща се на докладите на отчетните комисии, съществено допълва и силно видоизменя тази история. Например, известно е, че времето през този ден не е така хубаво и в морето могат да се видят големи вълни. Опитен летец в звеното бил единствето Тейлър, а всички останали курсанти. Самият Тейлър не искал да излита на 5 декември, защото вероятно не е бил във форма. Накрая, никой от пилотите не е говорил за пришелци или странен вид на океана. Съвременните самолети са снабдени със система електронни прибори, които помагат за ориентацияна по спътниковите системи за навигация. Но през 1945г. пилотите, летящи над океана е трябвало точно да знаят кога са излетели, с каква скорост се движат и в какво направление. Всеки пилот, при грешка в една от тези стойности, лесно би могъл да се заблуди. Тейлър решил, че полетът е започнал в неправилно направление и се насочил на юг, към остров Флорида-Киз. По време на полета, от брега слушали разговорите на пилотите, които се опитвали да заставят Тейлър да измени курса. В 16:45 разбрали, че Тейлър безнадежно се е заблудил. Казали му да предаде управлението на един от курсантите, но той не го направил. От няколкото думи, които чули от аеропортала, станало ясно, че Тейлър все още лети в северо-източна посока, а не на запад. В 17:50 на брега засекли слаб сигнал от Тейлър. Той се намирал на изток от Ню-Смирна-Бийч, Флорида. Не намерили никакви следи от „Евенджер”, но обяснението за това и напълно разумно, както сподели един колега на Тейлър, „Евенджер” тежали 6350 килограма, без снаражението и хората. Така, че когато ги заляла вълна, те отишли направо на дъното. Загадката изглежда напълно разгадана, когато през 1991г. водолази намират на дълбочино 600 фута от брега на Флорида пет „Евенджер”. Но специалисти стигнали до извода, че това не 19-то звено. Към това се съобщило, че един от самолетите бил намерен в Мескиканския залив. Обяснение на това, как един самолет може за толкова кратко време да преодолее такова огромно разстояние, били особените свойства на водните вихри. Факти Бермудски триъгълник е название на район от Атлантическия океан, между Бермудските острови, Порто-Рико и полуостров Флорида, отличаващ се със сложни условия за навигация. Релефът на Бермудския триъгълник е необичайно разнообразен: крайно и средно плато, дълбоки проливи... Именно тук се намират най-северните коралови рифтове. Природните уславия поставят въпроси отпреди 100 млн. години. Главното течение – Голфстримското – тече бързо, мени своята скорост и местоположение, често безсистемно. Това затруднява движението на съдовете, плаващи против него. Течението създава нерегулеруеми вихри и отклонения, много от които претижават значителна сила и действат много дни. На границата на топлите води с много студените протоци са чести мъглите. Тези области са лошо предсказуеми в метерологично отношение. Пасатите духат почти постоянно, чести са атаките на тропическите циклони и торнадо. Именно с тези географски характеристики на Бермудския триъгълник учените нерядко обясняват тайнствените изчезвания на самолети и кораби. През 2003г. австралийските математици Дж. Могран и Д. Мей провеждат серия от ескперименти с компютърен модел и потвърждават хипотезата, че причина за гибелта на многочислените съдове и самолети е огромното количество метан, което се образува от дънните отлагания. Съществуват множество истории, свързани с Бермудския триъгълник, достоверността, на които нерядко не може да се установи, но ясно е едно – „златните години” на Бермудския триъгълник са си отишли. За последните двайсет години съобщения за загадъчни събития в този район практически няма. И все повече хора са готови да произнесат думите на племеницата на щумана Х. Томсан, един от пилотите на „Евенджер”:
събота, 30 юни 2007 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар